Моята история

Ето това отново съм аз. Роден съм на 24.12.1958 г. в гр. Видин, един прекрасен град на брега на река Дунав в, така нареченото, работническо семейство. Дядо ми, бивш търговец преди 9-ти септември 1944 г., беше купил през 1948 г. хубава еврейска къща точно на пъпа на града и ако изключим факта, че баща ми си тръгна, когато бях на една годинка, детството ми премина доста добре, бих казал чудесно! Нооо... Винаги ще се намери някой или нещо, което да ти развали идилията, знаете как е! В моя случай това бяха строителите на социализъма в града, които решиха да направят централен градски универмаг точно на мястото на нашата къща! Сега там, естествено, няма никакъв магазин, а банка ДСК, но това е друга тема. Макар и да ми разби чувствата за известно време, а и здравето на всички мои близки роднини, този епизод все пак премина и нещата отново започнаха да се оправят. Дядо, баба и майка ми построиха нов апартамент, а пък аз открих в себе си изключителни математически, певчески, спортни и ка-

кви ли не още заложби! Или поне така си

мислех... Ще продължа по- късно!!!!

Ето ме отново!!! Бях стигнал до заложбите, нали? Да започна с певческите. Тях, всъщност, ги бях открил още на 4 годинки, когато за пръв път чух песните на Лили Иванова. Не знам защо, но веднага започнах да опитвам да ги запея и след кратки опити достигнах до завидни успехи, които бяха оценени подобаващо от случайни минувачи по центъра. Те, естествено, не можеха да ме видят, тъй като се бях скрил на терасата, но пък много добре ме чуваха и окуражаваха с подвиквания по мой адрес, които нямаха нищо общо с майка ми или пък с някои други близки и далечни роднини!!! Въобще, бъдещето ми на певец вече се беше ясно очертало, но за нещастие започнах да ходя на училище и там се оказа, че освен да пея, мога и много добре да решавам задачи по математика. Това, заедно с мечтата на нашите да ме направят поне адвокат, професор или доктор, като че ли натежа в полза на ученето, а не на пеенето. То не бяха молби за китара, то не беше чудо, но... Все още продължават да ми се възхищават по банкети и сбирки и да ми казват, че това Васил Найденов, тоя, оня и Лучано Павароти трева да пасат, но толкоз!!! Не знам, мене ако питате, надеждата умира последна и рано или късно все още си мисля, че ще пробия на сцената!!! Как щях да забравя! Веднъж почти бях успял! Бях учител в Перник и там се престраших да се явя в хора на пернишките учители. Приеха ме без никакви проблеми и на прослушването ръководителят на хора (Ужас!Забравих му името!) с учудване установи, че диапазонът ми е басбаритон-втори тенор. Солфеж не бях учил, но имам невероятен слух и само като гледах нотите как се движат нагоре надолу нямах никакви проблеми с пеенето. Та попяхме си там доста и вече трябваше да ходим на републиканско . Даже и мерки за костюми ни бяха взели, но отново съдбата(или аз самият?) ми скрои поредния си номер! Разведох се с първата ми жена и не ми беше до пеене...Дойдох си във Видин и така. Но да се върна на етапа детство, щото много се отплеснах! Всъщност, май, че ще продължа друг път...